Хей, хей, БОХО СЕМЕЙСТВО! Днес ще ви отведа на поредното кулинарно приключение с едно апетитно сезонно предложение, което спретнах за вечеря, след дълга разходка в планината вчера, последвана от посещение на прекрасния ни местен пазар тук в Сливен. Подгответе сетивата си за невероятно изживяване, което ще ви завладее, зареди с енергия и ще ви върне в онези години, чиито лета сте прекарвали, ако сте били достатъчно късметлии, при бабите и дядовците си на село. Още помня как сядахме заедно на масата на обяд след дългите разходки за гъби в гората или пък за всякакви ароматни билки високо в планината и се наслаждавахме на прясно сготвените от златните ръце на баба вкусотии с това, което сме събрали на момента. Беше приказно детство и ми липсва, признавам си!
Преди да преминем по същество към рецептата искам да ви разкажа малко повече за сезонното хранене, тъй като мнозина от нас не са запознати с неговите ползи. Благодарение на еволюцията, индустриализацията и глобализацията на планетата, границите на натуралните продукти, говорейки за култивирана храна, отдавна са размити. Научно доказано е, че консумирането на храни, които са в сезон, характерни за дадения регион, който обитаваме, е възможно най-доброто нещо, което можем да направим за здравето си, за това на планетата, както и за благосъстоянието на джоба ни. Така например, ако в началото на годината си купим авокадо от магазина, то по всяка вероятност е култивирано на хиляди километри от нас, отгледано под изкуствена светлина и с химикали, откъснато преди да е достигнало перфектната си точка на зрялост, за да бъде транспортирано чак до супермаркетите тук преди да се е развалило. Всичко това моментално намаля качеството на храната, спрямо нейните аромати и хранителни стойности. Това означава, че ние често се храним с храна, която не е никак прясна, без дори да го осъзнаваме. А може би, не желаем да го приемем. Сезонните храни съдържат много повече от ценните хранителните вещества, необходими за нашето здраве. Чрез култивиране на климат, който е най-подходящ за тяхното отглеждане и непрекъсването на растежа им, тези храни запазват най-много от полезните си хранителни стойности, аромата и вкуса си.
Освен това консумирането на сезонни плодове, зеленчуци и зърнерни култури е най-бюджетно, както и подкрепящо родното производство. Няма нищо по-прекрасно от това да се посещават местни пазари и да се подкрепя бизнеса на малките производители, но нека ви споделя един ценен съвет. Когато попаднете на такова място, пълно със сергии, се оглеждайте за такива, които предлагат само едно или няколко конкретни неща. Например вчера, след разходката ми сред природата, на път за вкъщи се отбих на пазара за сезонни храни. Огледах се и навсякъде почти се предлагаше коприва, лапад и левурда. Аз разбира се, се спрях моментално на една от сергиите, на която се предлага само това, както и различни видове билки, които собствениците на сергията, по всяка вероятност са събрали миналото лято, изсушили у дома и сега предлагат само тези няколко артикула на малката си сергия. Зарадвах се, че ги открих и си взех от всичко. Това остави щастливо чувство у мен, че съм подкрепила тези души, които са инвестирали от времето си, собственоръчно да съберат прекрасните дарове на природата, за да ни ги предложат по най-ненатрапчивия начин. Избягвайте сергии, които предлагат огромно разнообразие от какво ли не целогодишно, например банани, ягоди, картофи, салати, карфиол, чесън, лук, портокали, ябълки, домати, чушки, краставици на едно. Това означава, че вие имате насреща си търговци, които зареждат от борсата и препродават, а не малки производители, които изкарват хляба си с няколко продадени килограма на ден от собственото си производство в сезон. В това число за съжаление влизат и плод-зеленчуците, които си мислим, че с нещо се различават от големите супермаркети, но уви, не е така. Подбирайте разумно местата, от които пазарувате и подкрепяйте само бизнеси, в които вярвате. Когато консумираме сезонни храни, ние не само зачитаме естествения цикъл на продукта, но и отгледан по този начин, той няма нужда от добавяне на пестициди, които освен на здравето ни, влияят и на околната среда. Още повече, че колкото по-близо сме до мястото, където е отгледана суровината, толкова по-малко разстояние ще бъде изминато, за да се транспортира стоката, което от своя страна ще намали в пъти емисиите въглероден диоксид, използван за превозването на храната от мястото на произход до крайната точка.
От както започнах да проучвам темата със сезонното хранане, все повече и повече се убеждавам, че това е най-правилното за здравето ни, както и че допринасям за опазването на околната среда, следвайки този модел. А и няма нещо по-прекрасно от прясно сготвена храна, вдъхновена от това, което е налично на пазара в момента, или пък от това, което си успял да набереш сам по време на разходката си в планината. Това ми доставя неописуемо удоволствие и ме връща в детството, както вече споделих. Признавам си, вчера бях тръгнала за глухарчета, но така и не успях да намеря достатъчно, за да приготвя нещо с тях, така че оставих за другия път и ще търся на друго място. Уви, копривата и левурдата, които в момента са в изобилие из нашия Балкан, също се оказаха предизвикателство за откриване за мен, поради липсата на опит и информация, къде точно могат да се открият, така че слязох в града с празни ръце този път. Но това не ми попречи да се сдобия с прясно набрани коприва, лапад, левурда, пресен чесън и лук от дребните производители на пазара, за които ви разказах по пътя към вкъщи. След като се прибрах, запретнах ръкави, а идеята какво точно искам да приготвя с тях се роди още в колата. Бях решена, че ще е солен пай, но какво реално се получи…представа си нямате! За чудо и приказ! Реших да приготвя постен солен пай, който украсих накрая с малко от събраните планински билки, които открих на върха на един баир. Този пай е пълен с ценни витамини, минерали и нутриенти, сред които А, В, D, Е и К, минерални соли (калций, манган, желязо, калий, цинк, магнезий и мед), ферменти и хлорофил. Приказка, казвам ви! Ако се вълнувате да го опитате, нека преминаваме към рецептата, в крайна сметка! 🙂
Постен Пролетен Пай С Коприва, Лапад и Левурда
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ
тестото за пая:
- 300 г брашно
- щипка сол
- 100 мл зехтин
- 50 мл ледена вода (около 5-6 с.л.)
пълнежа от сезонни супер храни на пая:
- 250 г прясна коприва
- 250 г пресен лапад
- 2-3 стръка пресен лук
- 1 стрък пресен чесън
- шепа листа свежа левурда
- 1-2 с.л. зехтин
„яйчената смес” за пая:
- 250 г копринено тофу
- 100 г обикновено тофу
- 2 с.л. нахутено брашно
- 3 с.л. хранителна мая
- 100 мл соево мляко
- 1/2 ч.л. куркума
- сол и черен пипер на вкус
Инструкции
тестото за пая:
- Пригответе тестото за коричката на пая като изсипете брашното в купа и го смесите добре със солта.
- Издълбайте кладенче по средата и изсипете зехтина.
- Започнете да разбърквате с вилица, след което да прибавяте постепенно колкото е необходимо от ледената вода. Ако се налага, добавете още малко.
- Прехвърлете на плота и месете до гладко тесто.
- Оформете го под формата на елипса и го увийте в хартия за печене като пакет. Приберете в хладилника за 30 мин. да стегне.
- Загрейте фурна на 200 градуса с вентилатор.
пълнежа на пая:
- Попарете копривата с вряла вода за около 2 минути, след което я отцедете и накълцайте небрежно с нож.
- Накълцайте на едро лапада и левурдата по отделно.
- Загрейте 1-2 с.л. зехтин в дълбок тиган и добавете ситно нарязаните пресен лук и пресен чесън. Задушете докато омекнат.
- Добавете накълцаните лапад, левурда и коприва иразбъркайте за около 3-4 минути докато омекнат.
- През това време блендирайте всички съставки за „яйчената смес” и ги прибавете в тигана при вече омекналите зеленчуци. Спрете котлона и разбъркайте добре.
сглобяване на пая:
- Извадете стегналото тесто от хладилника и го разделете на 1 по-голяма и една по-малка част в съотношение 3:1.
- Разточете по-голямата част в голям кръг с помощта на точилка като използвате хартия за печене върху плота, за да не залепва за него.
- Тестото е здраво и няма да се скъса лесно, ако работите вниматлено с него, така че внимателно го вдигнете, обърнете и поставете върху предварително подготвена форма. Аз използвах форма за торта сотделящо се дъно с диаметър 20 см.
- Притиснете тестото по дъното и стените на формата като оставяте да виси отстрани по 1-2 см.
- Разточете по-малката част в кръг с диаметъроколо 20 см, за да покриете с него пая.
- Изсипете пълнежа във формата и пригладете с помощта на шпатула или лъжица.
- Поставете внимателно отгоре втория кръг от тестото и го похлюпете с висящите отстрани части от тестото, което използвахте за основата. Прегънете и притиснете леко, така че да се получи красиво. Надупчете с вилица цялата повърност на покривната част.
- По желание може да добавите ядливи цветя или билки, дори да бъдете креативни и да използвате стръкчета от зеления лук или пък от левурдата и да пресъздадете тревичка. Аз използвах и лайката, която набрах в планината в същия ден. Намажете ги с помощта на четка с малко зехтин, за да предотвратите изгарянето им.
- Приберете във фурната и печете за 20-30 мин. като наглеждате и след 10-тата минута намалите на 180 градуса и преместите пая на най-ниското ниво.
- Извадете и изчакайте да поизстине около 20-тина минути. Отделете внимателно формата и нарежете. Насладете се на този пай в компанията на свежа зелена салата и пресен чесън. Да ви е сладко!
